Д-р Мирела Петкова: Децата имат нужда от пример, а моята мисия е да им го дам
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Мирела Петкова приключва междинното си обучение с отличие и златен орден в Профилирана езикова гимназия “Екзарх Йосиф I ” - Ловеч през 2017 година През 2023 година се дипломира, също с отличие в Медицински университет - София. По време на следването си работи в Коронавирус поделение, а по-късно и в Отделение по детска урология. От април 2024 година е специализант по педиатрия в УМБАЛ “Александровска ”.
Д-р Петкова, разкажете по какъв начин взехте решение да станете доктор. Изиграха ли фамилната среди и учебното заведение роля за този Ваш избор?
Баща ми е ветеринарен доктор, като дребна съм му асистирала в интервенциите на животни. Майка ми споделя, че тази специалност е предопределение и беше уверена, че това е моето, съдейки от това с какъв интерес и любознание подобавам.
Аз минимум съм очаквала, че през днешния ден, съвсем 10 години по-късно ще съм доктор. Взаимната поддръжка от фамилията ми и положените старания дадоха сполучлив резултат.
Започнали сте кариерата си в полето на хирургична компетентност - детската урология и в един миг сте трансформирали решението си - преориентирали сте се към педиатрията. Коя бе повода за тази огромна смяна?
Прекарах почти две години в Отделението по детска урология и имах невероятната опция да работя с най-изявения детски уролог в България – доктор Емил Атанасов. Определено опитът ми беше доста потребен и там заобичах децата. Ежедневието на сътрудниците ми там е извънредно натоварено и изтощително. Всеки ден си в операционна, по-късно си ангажиран прегледи. Прецених, че хирургичната част е премеждие, което не желая да изживявам и имам по-голям интерес и задоволство от работата с деца като цяло. Педиатрията обгръща необятен набор от болести и положения, което може да предложи повече многообразие и провокации.
Кои са Вашите учители в специалността?
Човекът, пред който се преклонявам и обожавам е проф. Гергана Петрова. В моите очи тя е „ Повелителката на муковисцидозата ”. Благодарение на новите медикаменти и нейните неспирни грижи, доста деца имат късмет да живеят по-спокойно. Искам да изразя своята дълбока признателност и почитание към доктор Митева и доцент Милева. Тяхната безрезервност, професионализъм и самообладание са скъпи за нашето образование и развиване като бъдещи експерти в педиатрията. Всички сътрудници са безпределно дружелюбни и от всеки има какво да научиш. Добрият образец от тяхна страна е извънредно значим, защото те въодушевява да знаеш и да можеш като тях.
Разкажете за първите си стъпки в клиниката, в която специализирате. Има ли случай или случаи, които са Ви впечатлили изключително първоначално?
Всяко начало е мъчно, само че това, че съм работила с деца, беше огромно преимущество. На първото ми нощно дежурство като специализант, първото дете, което пристигна, доста мъчно дишаше, беше се влошило за малко време и от мен се изискваше да отвръщам незабавно. Родителите бяха доста обезпокоени, беше им първо дете, след 9 години опити и се бяха изплашили. Заедно със сестрата оказахме нужното подпомагане и на сутринта предадохме детето в устойчиво положение.
Кои качества би трябвало да има един доктор, с цел да лекува деца?
Истинската обич и грижа към децата е това, което прави един педиатър в действителност сполучлив и обичан от дребните си пациенти. Децата могат да бъдат непредсказуеми и всяко дете е неповторимо. Лекарят би трябвало да бъде подготвен да приспособява метода си съгласно самостоятелните потребности на всяко дете. Необходимо е да може ясно и просто да изяснява медицински термини и процедури както на децата, по този начин и на техните родители. Това включва и способността да слуша интензивно и да дава отговор на въпроси умерено. Децата постоянно изискват повече време и внимание, изключително когато са заболели или уплашени. Търпението е основно за основаване на доверие и спокойна атмосфера по време на прегледите.
С какво Ви обогатява работата с деца?
Работата с деца ми носи огромна прочувствена премия. Усмивките, прегръдките и благодарността им могат да бъдат мощен мотиватор и източник на наслада. Те са моето ентусиазъм да се веселя и правя оценка сегашното и да имам вяра в невъзможното. Децата са разнообразни едно от друго и всяко дете има неповторими потребности и особености. Това прави работата разнообразна и забавна, като в същото време дава голям брой провокации, които подтикват професионалното ми развиване. Те са моята вяра, че хубостта и невинността, които носят ще допрян света и ще го трансфорат в място, изпълнено с повече добрина.
Децата имат потребност от образец, а моята задача е да им го дам и да оказа помощ на най-малките членове на обществото да порастват здрави и щастливи. Сега е съвременно да използваме думата „ инвестиция “, е в моя случай най-голямото благосъстояние, което може да имаш е да инвестираш в децата си, тъй като по този начин създаваш основите на едно красиво бъдеще и осмисляш своя личен живот.
Кое е най-трудното при общуването с родителите? Коя е най-верният метод към тях, съгласно Вас?
Подходът, който е сполучлив съгласно моя непретенциозен опит е да се поставиш на мястото на индивида в потребност. Важно е да слушаш деликатно какво споделят родителите и да уважаваш техните гледни точки и опит, даже в случай че не си склонен с тях. След това намерено да им обясниш какво е твоето мнение и за какво е такова. Ще е доста по-спокойно за един родител да извърши твоите наставления, в случай че постепенно му разясниш по какъв начин това би помогнало на детето му. Във всяка връзка доверието е основен миг, от изключителна значимост е майката да знае, че тя може да разчита на нейния доктор и да го потърси при всеки проблем.
В какви насоки желаете да се развивате като експерт?
Знаете ли, може би най-важното, което е желая по пътя на развиването си, с изключение на придобиване на нови познания и поява на небосвод за нови благоприятни условия, е да запазя добрината си и по детски чистото си сърце. Постоянното рационализиране на диагностични и лечебни умения посредством участия в курсове, семинари и конференции, ще ми бъде доста потребно, само че същински положителният доктор може да бъде единствено положителният човек. Както по-рано описах даже не съм предполагала, че това е моето предопределение. Животът е непредсказуем, медицината необятна, тъй че единствено може да затаим мирис и да чакаме непредвиденото.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Светът, в който самичък създаваш паралелна галактика, където всяко болно дете с магична пръчка оздравява и всяко детско предпочитание става действителност съществува единствено под кориците. В едно от стихотворенията си Мадлен Алгафари споделя: ”Детето в теб напълно не си отива. И старостта е най-голямата машинация. Докато то живее, ти си жива! И запомни: душата бръчки няма! “.
Този въздействащ стих ни припомня, че вътрешното дете, което символизира непорочност, наслада и безгрижност, в никакъв случай не умира. Това е като апел към хората, да ги насърчи да имат вяра в необятните благоприятни условия на човешките разум и душа, написани на няколко реда. Книгите са моят избавителен пояс, с който мога да се телепортирам в разнообразни измерения единствено с едно прочитане. Затова намирам четенето като потребен метод за разформироване и презареждане от натоварения график. Ще Ви опиша една забавна история написана преди много време по отношение на болките на хората и смисъла да си добър човек.
Великият Лев Толстой бил граф и един от най-заможните хора в страната си, само че по неразбираема причина, изпаднал в тежка меланхолия. Въпреки опциите си, неговото здравословно положение траяло да се утежнява. Докато един ден не срещнал един сирак на улицата и го прибрал вкъщи. За първи път той не запомнил за нещастието си, оттогава се отказал от лукса си и почнал да оказва помощ на нуждаещите се. Един ден, негов другар, който живял в разкош, му споделил: „ Какъв е смисълът да правиш всичко това? Трябва да помислиш за себе си “, на което Толстой дал отговор: „ Ако чувстваш болежка значи си жив, само че чувстваш ли болката на другите, значи си човек! ”
Какво желаете да пожелаете на сътрудниците си – млади лекари, които в този момент вършат първите си стъпки в педиатрията?
На младите лекари, които занапред стартират своята кариера в педиатрията, бих желал да пожелая в никакъв случай да не стихва любовта им към специалността. Тя е животоспасяващият им източник да са непрекъснато отдадени на работата си. Неслучайно споделят, че любовта не е едно огромно нещо, а са безчет дребни. Тези дребни неща точно са верен метод към детето, безгранично самообладание към родителите, убеденост в личните си благоприятни условия, поддръжка от сътрудници, непрестанно професионално развиване и неизмерими количества религия в себе си и в по-добро бъдеще.
Един от първите ми учители сподели по този начин: „ Момиче, първо се жениш за работата си, след това за мъжа си ”. Макар и казано клиширано, беше прав, нашето работно време в никакъв случай не е от 8 до 5, ти си дежурен непрекъснато, в случай че не си в болничното заведение, то у дома на телефона. За оптимална успеваемост е значим салдото сред персонален живот и работа, тъй че да се подържат високо равнище на мотивация и мощ. Нека всеки пациент изпълва душата им със тласък да открият вярната диагноза и вяра, че ще се повлияе от лекуването.
Кое е основополагащото, за едно по-добро на следващия ден в света на нашите деца?
Бъдещето е в ръцете на децата ни, а децата са в нашите ръце. Ще Ви опиша историята, която показа създателят на Дубай. Той беше запитан за бъдещето на страната си и отговори: Дядо ми яздеше камила, татко ми яздеше камила, аз карах мерцедес, синът ми кара Land Rover, и внукът ми кара Land Rover, само че правнукът ми ще язди камила. Защо е по този начин? Трудните времена основават мощни хора, мощните хора основават лесни времена. Лесните времена основават слаби хора. Слабите хора основават сложни времена. Имаме голямата отговорност да осигурим постоянни основи, върху които да стъпят нашите деца, тъй че да се гордеем с тях.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Мирела Петкова приключва междинното си обучение с отличие и златен орден в Профилирана езикова гимназия “Екзарх Йосиф I ” - Ловеч през 2017 година През 2023 година се дипломира, също с отличие в Медицински университет - София. По време на следването си работи в Коронавирус поделение, а по-късно и в Отделение по детска урология. От април 2024 година е специализант по педиатрия в УМБАЛ “Александровска ”.
Д-р Петкова, разкажете по какъв начин взехте решение да станете доктор. Изиграха ли фамилната среди и учебното заведение роля за този Ваш избор?
Баща ми е ветеринарен доктор, като дребна съм му асистирала в интервенциите на животни. Майка ми споделя, че тази специалност е предопределение и беше уверена, че това е моето, съдейки от това с какъв интерес и любознание подобавам.
Аз минимум съм очаквала, че през днешния ден, съвсем 10 години по-късно ще съм доктор. Взаимната поддръжка от фамилията ми и положените старания дадоха сполучлив резултат.
Започнали сте кариерата си в полето на хирургична компетентност - детската урология и в един миг сте трансформирали решението си - преориентирали сте се към педиатрията. Коя бе повода за тази огромна смяна?
Прекарах почти две години в Отделението по детска урология и имах невероятната опция да работя с най-изявения детски уролог в България – доктор Емил Атанасов. Определено опитът ми беше доста потребен и там заобичах децата. Ежедневието на сътрудниците ми там е извънредно натоварено и изтощително. Всеки ден си в операционна, по-късно си ангажиран прегледи. Прецених, че хирургичната част е премеждие, което не желая да изживявам и имам по-голям интерес и задоволство от работата с деца като цяло. Педиатрията обгръща необятен набор от болести и положения, което може да предложи повече многообразие и провокации.
Кои са Вашите учители в специалността?
Човекът, пред който се преклонявам и обожавам е проф. Гергана Петрова. В моите очи тя е „ Повелителката на муковисцидозата ”. Благодарение на новите медикаменти и нейните неспирни грижи, доста деца имат късмет да живеят по-спокойно. Искам да изразя своята дълбока признателност и почитание към доктор Митева и доцент Милева. Тяхната безрезервност, професионализъм и самообладание са скъпи за нашето образование и развиване като бъдещи експерти в педиатрията. Всички сътрудници са безпределно дружелюбни и от всеки има какво да научиш. Добрият образец от тяхна страна е извънредно значим, защото те въодушевява да знаеш и да можеш като тях.
Разкажете за първите си стъпки в клиниката, в която специализирате. Има ли случай или случаи, които са Ви впечатлили изключително първоначално?
Всяко начало е мъчно, само че това, че съм работила с деца, беше огромно преимущество. На първото ми нощно дежурство като специализант, първото дете, което пристигна, доста мъчно дишаше, беше се влошило за малко време и от мен се изискваше да отвръщам незабавно. Родителите бяха доста обезпокоени, беше им първо дете, след 9 години опити и се бяха изплашили. Заедно със сестрата оказахме нужното подпомагане и на сутринта предадохме детето в устойчиво положение.
Кои качества би трябвало да има един доктор, с цел да лекува деца?
Истинската обич и грижа към децата е това, което прави един педиатър в действителност сполучлив и обичан от дребните си пациенти. Децата могат да бъдат непредсказуеми и всяко дете е неповторимо. Лекарят би трябвало да бъде подготвен да приспособява метода си съгласно самостоятелните потребности на всяко дете. Необходимо е да може ясно и просто да изяснява медицински термини и процедури както на децата, по този начин и на техните родители. Това включва и способността да слуша интензивно и да дава отговор на въпроси умерено. Децата постоянно изискват повече време и внимание, изключително когато са заболели или уплашени. Търпението е основно за основаване на доверие и спокойна атмосфера по време на прегледите.
С какво Ви обогатява работата с деца?
Работата с деца ми носи огромна прочувствена премия. Усмивките, прегръдките и благодарността им могат да бъдат мощен мотиватор и източник на наслада. Те са моето ентусиазъм да се веселя и правя оценка сегашното и да имам вяра в невъзможното. Децата са разнообразни едно от друго и всяко дете има неповторими потребности и особености. Това прави работата разнообразна и забавна, като в същото време дава голям брой провокации, които подтикват професионалното ми развиване. Те са моята вяра, че хубостта и невинността, които носят ще допрян света и ще го трансфорат в място, изпълнено с повече добрина.
Децата имат потребност от образец, а моята задача е да им го дам и да оказа помощ на най-малките членове на обществото да порастват здрави и щастливи. Сега е съвременно да използваме думата „ инвестиция “, е в моя случай най-голямото благосъстояние, което може да имаш е да инвестираш в децата си, тъй като по този начин създаваш основите на едно красиво бъдеще и осмисляш своя личен живот.
Кое е най-трудното при общуването с родителите? Коя е най-верният метод към тях, съгласно Вас?
Подходът, който е сполучлив съгласно моя непретенциозен опит е да се поставиш на мястото на индивида в потребност. Важно е да слушаш деликатно какво споделят родителите и да уважаваш техните гледни точки и опит, даже в случай че не си склонен с тях. След това намерено да им обясниш какво е твоето мнение и за какво е такова. Ще е доста по-спокойно за един родител да извърши твоите наставления, в случай че постепенно му разясниш по какъв начин това би помогнало на детето му. Във всяка връзка доверието е основен миг, от изключителна значимост е майката да знае, че тя може да разчита на нейния доктор и да го потърси при всеки проблем.
В какви насоки желаете да се развивате като експерт?
Знаете ли, може би най-важното, което е желая по пътя на развиването си, с изключение на придобиване на нови познания и поява на небосвод за нови благоприятни условия, е да запазя добрината си и по детски чистото си сърце. Постоянното рационализиране на диагностични и лечебни умения посредством участия в курсове, семинари и конференции, ще ми бъде доста потребно, само че същински положителният доктор може да бъде единствено положителният човек. Както по-рано описах даже не съм предполагала, че това е моето предопределение. Животът е непредсказуем, медицината необятна, тъй че единствено може да затаим мирис и да чакаме непредвиденото.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Светът, в който самичък създаваш паралелна галактика, където всяко болно дете с магична пръчка оздравява и всяко детско предпочитание става действителност съществува единствено под кориците. В едно от стихотворенията си Мадлен Алгафари споделя: ”Детето в теб напълно не си отива. И старостта е най-голямата машинация. Докато то живее, ти си жива! И запомни: душата бръчки няма! “.
Този въздействащ стих ни припомня, че вътрешното дете, което символизира непорочност, наслада и безгрижност, в никакъв случай не умира. Това е като апел към хората, да ги насърчи да имат вяра в необятните благоприятни условия на човешките разум и душа, написани на няколко реда. Книгите са моят избавителен пояс, с който мога да се телепортирам в разнообразни измерения единствено с едно прочитане. Затова намирам четенето като потребен метод за разформироване и презареждане от натоварения график. Ще Ви опиша една забавна история написана преди много време по отношение на болките на хората и смисъла да си добър човек.
Великият Лев Толстой бил граф и един от най-заможните хора в страната си, само че по неразбираема причина, изпаднал в тежка меланхолия. Въпреки опциите си, неговото здравословно положение траяло да се утежнява. Докато един ден не срещнал един сирак на улицата и го прибрал вкъщи. За първи път той не запомнил за нещастието си, оттогава се отказал от лукса си и почнал да оказва помощ на нуждаещите се. Един ден, негов другар, който живял в разкош, му споделил: „ Какъв е смисълът да правиш всичко това? Трябва да помислиш за себе си “, на което Толстой дал отговор: „ Ако чувстваш болежка значи си жив, само че чувстваш ли болката на другите, значи си човек! ”
Какво желаете да пожелаете на сътрудниците си – млади лекари, които в този момент вършат първите си стъпки в педиатрията?
На младите лекари, които занапред стартират своята кариера в педиатрията, бих желал да пожелая в никакъв случай да не стихва любовта им към специалността. Тя е животоспасяващият им източник да са непрекъснато отдадени на работата си. Неслучайно споделят, че любовта не е едно огромно нещо, а са безчет дребни. Тези дребни неща точно са верен метод към детето, безгранично самообладание към родителите, убеденост в личните си благоприятни условия, поддръжка от сътрудници, непрестанно професионално развиване и неизмерими количества религия в себе си и в по-добро бъдеще.
Един от първите ми учители сподели по този начин: „ Момиче, първо се жениш за работата си, след това за мъжа си ”. Макар и казано клиширано, беше прав, нашето работно време в никакъв случай не е от 8 до 5, ти си дежурен непрекъснато, в случай че не си в болничното заведение, то у дома на телефона. За оптимална успеваемост е значим салдото сред персонален живот и работа, тъй че да се подържат високо равнище на мотивация и мощ. Нека всеки пациент изпълва душата им със тласък да открият вярната диагноза и вяра, че ще се повлияе от лекуването.
Кое е основополагащото, за едно по-добро на следващия ден в света на нашите деца?
Бъдещето е в ръцете на децата ни, а децата са в нашите ръце. Ще Ви опиша историята, която показа създателят на Дубай. Той беше запитан за бъдещето на страната си и отговори: Дядо ми яздеше камила, татко ми яздеше камила, аз карах мерцедес, синът ми кара Land Rover, и внукът ми кара Land Rover, само че правнукът ми ще язди камила. Защо е по този начин? Трудните времена основават мощни хора, мощните хора основават лесни времена. Лесните времена основават слаби хора. Слабите хора основават сложни времена. Имаме голямата отговорност да осигурим постоянни основи, върху които да стъпят нашите деца, тъй че да се гордеем с тях.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ